Постоянно високото кръвно налягане в медицината има няколко имена: хипертония, артериална хипертония, есенциална хипертония. Заболяването може да причини увреждане на бъбреците, сърцето, кръвоносните съдове, да причини инсулт, инфаркт, кървене от стомашна язва и други сериозни последствия. За да се предотвратят опасни здравословни състояния, е необходимо да се вземат навременни мерки за предотвратяване на заболяването и да се знаят рисковите фактори, които значително увеличават вероятността от хипертония.
Какво представлява хипертонията
Това е хронична патология, която се развива в резултат на дисфункция на съдовата регулация, бъбречните и неврохуморалните механизми. Хипертонията (ХТ) е опасно състояние на организма, при което се наблюдава трайно повишаване на кръвното налягане (АН) с нива над 140/90 mmHg. Чл. при пациенти, които не приемат антихипертензивни лекарства.
Хипертонията представлява приблизително 40% от всички сърдечно-съдови патологии. Заболяването се среща по-често при мъжете, отколкото при жените. Рискът от развитие на патология и при двата пола нараства с възрастта. Хипертонията се диагностицира главно при пациенти след 40-годишна възраст, но напоследък заболяването все по-често се регистрира в юношеска и млада възраст.
Етапи на главоболие
Хипертонията е хронична патология, която има три етапа на развитие. При възрастен човек оптималното кръвно налягане е 120/80 mmHg. Чл. Леко отклонение от тези показатели до 139/89 mm Hg. Чл. важи и за нормата. По-високите числа в медицинската практика се считат за патология. Диагнозата "хипертония" се поставя, когато показатели над 140/90 се регистрират многократно при различни условия.
Хипертонията в стадий 1 се характеризира с резки промени в налягането. Това вече показва патологичен процес, протичащ в тялото. Заболяването в ранен стадий почти винаги протича безсимптомно. Пациентът не обръща внимание на някои признаци на хипертония, което обяснява големия процент късни искания за квалифицирана помощ. Симптоми на хипертония в стадий 1:
- показатели на кръвното налягане: от 140/90 до 159/99 mm Hg. чл.;
- главоболие;
- объркване;
- намалена умствена ефективност;
- диспнея;
- тахикардия;
- повишено подуване;
- задържане на течности в тялото;
- промяна в количеството и цвета на урината.
Вторият стадий на хипертония е артериална хипертония, която протича в умерена форма. В този стадий на заболяването се наблюдават по-дълги периоди на повишено кръвно налягане, отколкото в началото. Показанията на кръвното налягане при хипертония в стадий 2 рядко се нормализират. Състояние на пациента:
- показатели на кръвното налягане: от 160/109 до 179/109 mm Hg. чл.;
- нарушение на съня;
- дискомфорт в областта на сърцето;
- сърдечна недостатъчност;
- нарушение на паметта и зрението;
- постоянна раздразнителност;
- световъртеж;
- шум в ушите;
- болезнена болка в задната част на главата;
- разширени очни съдове;
- кожата на лицето е хиперемия;
- подуване на лицето, ръцете.
Третата степен на хипертония е тежка форма на заболяването. Характеризира се с анамнеза за пациент с миокарден инфаркт, инсулт и други сериозни патологии. Възможно е напълно да се излекува хипертонията на този етап в много редки случаи, само ако високото кръвно налягане трае кратко време или е вторично. Клиника на тежка хипертония:
- показатели на кръвното налягане: от 180/110 mm Hg. Чл. и по-горе;
- левокамерна хипертрофия;
- хипертрофия на междукамерната преграда;
- нарушена координация на движенията;
- енцефалопатия;
- исхемични или хеморагични инфаркти;
- различни бъбречни лезии;
- трайно зрително увреждане;
- продължителни хипертонични кризи;
- парализа и пареза поради нарушения на церебралната циркулация;
- ограничаване на способността за самостоятелно придвижване и самообслужване.
Рискови фактори за хипертония
Развитието, прогресията и усложненията на артериалната хипертония са пряко свързани с наличието на рискови фактори за възникването на този патологичен процес. Хипертонията е резултат от сложно взаимодействие на вътрешни (ендогенни) и външни (екзогенни) причини. Появата на патология се улеснява от придобити и вродени характеристики на тялото, които отслабват устойчивостта му към неблагоприятни външни условия.
Рисковите фактори за развитие на артериална хипертония се класифицират по два показателя: модифицируеми и немодифицируеми. Първите зависят от решенията на човек и неговия начин на живот. Те включват:
- лоши навици;
- липса на физическа активност;
- пушене;
- пиене на алкохол;
- затлъстяване и други.
Непроменими рискови фактори за хипертония са тези, върху които човек не може да повлияе: наследственост и физиология (пол, възраст). В много случаи хипертонията е генетично предавано заболяване. Ако някой от вашите роднини страда от хипертония, тогава има голяма вероятност следващото поколение да бъде засегнато от болестта. Що се отнася до физиологичните фактори, според статистиката мъжете на средна възраст са по-податливи на заболяването. Това се обяснява с факта, че женското тяло произвежда естрогени - хормони, които изпълняват защитна функция.
Ендогенни
Вътрешните рискови фактори за хипертония са наличието на заболявания или състояния, които причиняват високо кръвно налягане. Сред тях:
- захарен диабет;
- атеросклероза на коронарните съдове на сърцето;
- повишен вискозитет на кръвта;
- метаболитно разстройство;
- бъбречно заболяване (пиелонефрит, нефрит, гломерулонефрит);
- повишена концентрация на натрий или калций в кръвта;
- ефектът на адреналина по време на стрес;
- дислипидемия (нарушение на метаболизма на мазнините);
- повишено съдържание на пикочна киселина;
- невроциркулаторна дистония;
- бременност;
- менопаузата.
Свързани с начина на живот и влиянието на околната среда
Екзогенните рискови фактори за хипертония са свързани с начина на живот на пациента. Броят на придобитите причини, с които може да се бори успешно, е значителен, но всяка точка може лесно да се коригира, ако човек желае. Основните екзогенни рискови фактори за хипертония:
- Недостатъчна физическа активност. Постоянната работа в офиса, пътуването изключително с превозно средство, липсата на време за посещение на фитнес залата води до отслабване на дихателната система, нарушена мускулна функция и влошаване на кръвообращението. Всички тези фактори провокират повишаване на кръвното налягане.
- Неконтролиран прием на сол. Натриевият хлорид в големи количества предизвиква жажда и забавя отстраняването на течности от тялото. Водата предизвиква увеличаване на обема на циркулиращата кръв, в резултат на което контракциите на миокарда стават по-чести, което води до повишаване на кръвното налягане. Нормата на консумация на трапезна сол е не повече от 5 g/ден.
- Дефицит на магнезий и/или калий. Тялото се нуждае от тези микроелементи за доброто функциониране на кръвоносните съдове и сърдечния мускул. При техен дефицит съществува риск от развитие на хипертония.
Диагностика
Хипертонията се определя по различни методи - нивото на кръвното налягане се измерва няколко пъти с помощта на тонометър и фонендоскоп, изследва се клиничната картина на заболяването, предписват се клинични, физически и инструментални изследвания. Основни диагностични подходи:
- Биохимичен кръвен тест. Открива се нивото на липопротеините с висока/ниска плътност и холестерола и се определя нивото на захарта. Тези показатели са важни за установяване на причината за високо кръвно налягане.
- ЕКГ. Електрокардиограмата отдавна е надежден помощник при диагностицирането на хипертония. ЕКГ разкрива прекъсвания в работата на сърцето, определя наличието на стенокардия и предоставя данни за изместването на сърцето от електрическата ос и състоянието на миокарда.
- Ултразвук на сърцето. Основните съдове (каротидни артерии), които водят до мозъка, се осветяват, за да се открият атеросклеротични плаки, да се оцени състоянието на съдовите стени и риска от инсулт.
- Артериография. Рентгенов метод за изследване на стените на артериите и техния лумен.
- Доплерография. Ултразвукова техника за диагностика на кръвотока във вените, артериите и съдовете.
- Ултразвук на бъбреците. Помага за идентифициране на големи тумори в надбъбречните жлези и лезии на бъбречната тъкан, водещи до появата на ренопаренхимна хипертония.
- Ултразвук на щитовидна жлеза. Помага да се идентифицира или изключи влиянието на щитовидната жлеза върху развитието на хипертония при пациент.
Лечение
Лечението на хипертонията зависи от причината за заболяването. Първото нещо, което пациентът трябва да направи, е да елиминира всички рискове, свързани с хипертонията. Тогава лекарствената терапия се използва в комбинация с нелекарствени методи: спазване на антихолестеролна диета, физическа активност, отказ от тютюнопушене и пиене на алкохолни напитки. Лечението с лекарства се извършва по различни схеми:
- На пациенти с нисък до умерен риск от развитие на хипертония се предписва едно лекарство за понижаване на кръвното им налягане.
- На пациенти с висок риск от сърдечно-съдови патологии се предписват два или повече лекарства в индивидуални дози.
Изборът на лекарства и дозировката се извършва от лекаря, като се вземат предвид възрастта на пациента, съпътстващите патологии и рисковите фактори. За лечение на хипертония се използват няколко групи лекарства:
- Тиазидни диуретици. Те инхибират абсорбцията на хлориди и натрий в бъбречните тубули, така че те не навлизат в кръвта, а се екскретират от тялото с урината.
- Блокери на калциевите канали. Те намаляват приема на калций, в резултат на което натоварването на миокарда намалява и кръвното налягане се понижава.
- АСЕ инхибитори. Те намаляват концентрацията на хормона ангиотензин в кръвта, който има способността да стеснява лумена на кръвоносните съдове, което повишава кръвното налягане.
- Рецепторни антагонисти на ангиотензин II. Намалява кръвното налягане в първия стадий на хипертония.
- Бета блокери. Те отпускат съдовите стени, което води до подобряване на кръвообращението и нормализиране на кръвното налягане.
- Централни алфа-2 агонисти. Сърдечната честота е намалена, което се проявява чрез понижаване на кръвното налягане.
- Директни вазодилататори. Отпуска гладката мускулатура на артериолите, което провокира понижаване на кръвното налягане.
- Инхибитори на ренин. Те насърчават разширяването на артериите и инхибират активността на ренин, ензим с вазоконстрикторен ефект.